TN+Film. Както вече споменахме, един от основните недостатъци на технологията Twisted Nematic е малкият ъгъл (около 90 градуса), под който изображението се вижда ясно. И за този проблем обаче е намерено решение: повърхността на екрана се покрива с полимерен филм с висок показател на пречупване, което позволява значително увеличение на ъгъла на видимост (до 120–140 градуса), и то без да се налага съществено изменение на технологията. Тези панели са наречени TN+Film. Увеличеният ъгъл на видимост води и до други подобрения – така например характерните за TN дисплеите изкривявания на цветовете са сведени до минимум. С времето е подобрен и контрастът на матрицата.

За своята не чак толкова дълга история дисплеите с течни кристали са „преживели“ смяната на няколко поколения. Първите LCD монитори са били с т.нар. пасивна матрица, използваща технологията STN (Super Twisted Nematic). Те се характеризират с по-висок общ контраст на изображението, който се постига, като максималният ъгъл на завъртане на молекулите във вътрешността на матрицата на монитора се увеличи от 90 градуса на 270 градуса. При тези монитори обаче се използват отделни (обособени) електроди за формирането на всеки пиксел от изображението, т.е. подсветката се осъществява попикселно. И понеже всяка „клетка“ се нуждае от определено време за смяна на напрежението, изображението се изгражда бавно, почти ред по ред. За работа с офис програми полученото качество е, общо взето, достатъчно, но динамичните изображения са размазани и трептят. Освен това електродите често интерферират един с друг и създават доста неприятни „текстури“.