А сега да се спрем и на по-важните и интересни функционални особености на LCD мониторите. На първо място това е типът на входовете – цифрови и аналогови. Всичко се свежда до това, че LCD модулът е цифрово устройство, и сигналът в него се предава по цифров интерфейс, а не по аналогов, както при конвенционалните CRT монитори. Освен това в LCD екраните всеки цвят се задава отделно за всеки пиксел. Затова при включването на LCD към аналоговия изход на видеокартата сигналът трябва да се „разпредели“ така, че информацията в него да се раздели за всеки пиксел, за да не си влияят един на друг. За това е нужна точна настройка на честотата и фазата на сигнала. Разбира се, такава схема излишно усложнява конструкцията на монитора и внася допълнителни проблеми – отклонения в изображението, свързани с неточната настройка на фазата и честотата (обикновено се изразяват в смущения и леко трептене), както и изкривявания, предизвикани от преобразуването на сигнала от аналогов в цифров. По тази причина използването на цифров интерфейс в LCD мониторите е напълно логично. Така се избягва „намесата“ на трите основни източника на смущения – цифрово-аналоговия преобразувател на видеокартата, аналоговия кабел между видеокартата и монитора и аналогово-цифровия преобразувател на монитора.
продължава>
|
Достоверността на възпроизвеждането на цветовата гама на монитора зависи от много параметри, най-важните от които са гама корекцията, цветовата температура и разредността на матрицата.
Цветовъзпроизвеждането на монитора се описва с т.нар. цветови криви, показващи зависимостта между входящия и изходящия сигнал. Цветовите криви са нелинейни и имат вида Out=Inγ, където Out е изходящият, а In – входящият сигнал. Максималният входящ сигнал се приема за равен на 1, а минималният – на 0. Равномерното увеличаване на входящия сигнал би трябвало да доведе до равномерно увеличаване и на изходящия, т.е. устройството би трябвало да е линейно. В реалния свят обаче абсолютно линейно устройство не съществува. На практика равномерното увеличаване на входящия сигнал води до неравномерна промяна на изходящия. Всъщност нулевото и максималното значение на двата сигнала съответстват, но всички останали значения между тях силно се различават. Така например половината от входящия сигнал съответства едва на 1/4 от изходящия.
продължава>
Тези два параметъра се използват и за характеризиране на CRT мониторите. Тяхното значение обаче нарасна с навлизането на пазара именно на LCD екраните, при които техният диапазон е много по-широк.
Яркостта на монитора традиционно се определя като яркост на чисто белия цвят, измерена в cd/m2 при цветова температура 6500 К в центъра на екрана. И тъй като да се създаде идеална равномерна подсветка е практически невъзможно, яркостта в различните точки на екрана е различна. Обикновено тя е малко по-висока на местата, срещу които е разположена лампата за подсветката. В повечето монитори неравномерната яркост е под прага на чувствителността на човешкото око, поради което не пречи на работата.
продължава>
|
Този параметър е един от най-специфичните за LCD дисплеите. Това се дължи на факта, че за технологиите, в които пикселът е излъчващ, а не модулиращ елемент, ъгълът на видимост няма никакъв смисъл. Просто пикселът или свети, или не.
Както вече стана дума в първата част на статията, ъгълът на завъртане на равнината на поляризация на светлината зависи от ъгъла, под който светлинният лъч попада върху течния кристал. Проблемът е в това, че той от своя страна зависи от ъгъла, под който се наблюдава екранът. Ясно е, че е напълно невъзможно да се гледа от абсолютно прав ъгъл, най-малкото заради това, че дори и да сме застанали точно в центъра, краищата на екрана ще се виждат под съвсем друг ъгъл.
продължава>
Понятието „време за реакция“ често се бърка с „време на послесветене“, което е актуално и за класическите CRT монитори. В електронно-лъчевата тръба светлинният лъч преминава през всяка точка от екрана според кадровата честота. При попадане върху отделна точка от луминифора в зоната на лъча тя мигновено започва да свети, а след преминаването на лъча – угасва. Угасването обаче не е мигновено, а по плавна експонента в течение на няколко милисекунди. Ето защо движещ се върху черен фон бял квадрат например, ще има абсолютно рязка предна граница и слаба бяла „опашка“.
продължава>
|
|
| 
| 
